Намиране на най-изгоден 36-месечен период при пенсиониране


Съдържание
1. Една програма за търсене на такъв период
    1.1. Общи сведения за програмата
    1.2. Забележки
2. Сравнение с някои други програми
    2.1. InterIK
    2.2. Пенсия Калк
    2.3. IZBOR
    2.4. Pensions Excellence

1. Една програма за търсене на такъв период

1.1. Общи сведения за програмата

    При влезлите в сила от 01.01.2000 г. правила, по които се изчислява размерът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, лице, което се пенсионира, има интерес да посочи 36 последователни месеца през периода от началото на 1982 г. до края на 1996 г., за които частното на средномесечния осигурителен доход на това лице и средномесечната работна заплата за страната да бъде максимално (въпросните 36 месеца образуват тъй наречения базисен период). Понеже изборът на 36 последователни месеца през споменатия 15-годишен период може да се направи по 145 различни начина, намирането на такъв оптимален вариант е свързано с много пресмятания, ръчното извършване на които би било доста обременително. Направил съм програма, работеща в прозорец на Windows, която пресмята въпросното частно за всеки от 145-те възможни варианта на избора и показва в таблица как зависи то от началния месец на избрания период. Преглеждайки таблицата, можем да потърсим най-изгоден за лицето вариант.

    Програмата е с доста примитивен интерфейс, но ако все пак пожелаете да я имате, моля щракнете тук. Това ще Ви даде възможност да изтеглите един файл с име coeffnew.zip (20 Kb), съдържащ изпълним файл coeffnew.exe (38 Kb), а също текстови файлове primer.txt и upbound.txt (по 2 Kb). Файлът primer.txt съдържа примерни данни за осигурителен доход и оформянето на този файл е в съответствие с изискванията на програмата (давам ги по-долу). Файлът upbound.txt също е оформен в съответствие с тези изисквания. Той съдържа някои стойности на осигурителния доход, ненадхвърлянето на които е достатъчно за нормалната работа на програмата (пропорционални са на обявените от НСИ средни заплати за страната за съответните тримесечия, като коефициентът на пропорционалност е избран така, че частните, които биха се получили при такива данни за осигурителния доход, да бъдат възможно най-големи, но по-малки от 10). Разархивирайте coeffnew.zip в някоя директория на Вашия компютър. За да стартирате програмата, с помощта на My Computer отворете файла coeffnew.exe, който е в тази директория, или пък, след като отворите MS-DOS прозорец, направете споменатата директория да бъде текущата и дайте команда
coeffnew
Ако езиковите настройки на компютъра позволяват коректно представяне на кирилицата в MS-DOS прозорците на Windows, то програмата ще напечата на екрана реда
Da se transliterira li kirilitsata? Да се транслитерира ли кирилицата? (d/д/n/н)
и след него ще има мигащ курсор. Ако наистина това се появи на Вашия екран, то е уместно да натиснете клавиша за n, защото тогава ще можете да четете по-нататък съобщенията на програмата на кирилица. Ако обаче при Вас горния ред се появи със замени на букви от кирилицата с други знаци, ще трябва да натиснете клавиша за d, за да бъдат съобщенията на програмата читаеми поне в транслитериран вид.

    След като отговорите на гореспоменатия въпрос, програмата ще даде съобщение на няколко реда, в края на което тя ще Ви предложи да въведете име на файл с данни за осигурителен доход. За запознаване с начина на нейното използване препоръчвам да наберете тогава името  primer.txt  и да натиснете клавиша Enter. След това програмата ще Ви зададе последователно въпрос за желания от Вас брой знаци в дробната част и въпрос дали да се използват средните годишни заплати от таблицата на НОИ (има се предвид таблица 1 в документа, към който сочи първият от линковете на настоящата Интернет страница). При първия от въпросите имате избор между един, два и три знака. Положителен отговор на втория въпрос води до пресмятане, което е в по-добро съответствие с методиката на НОИ отколкото е пресмятането при отрицателен отговор. В случай, че дадете положителен отговор, ще трябва след това да изберете една от три различни опции във връзка със средната заплата за 1995 г., като първите две са фактически два различни начина за използване на съответната информация в сегашната таблица 1 на НОИ, а третата е с използване на съответната информация от предишна версия на таблицата (естествено е да се очаква, че първите две опции понастоящем са за предпочитане пред третата, но коя от тези две е за предпочитане авторът на програмата е затруднен да прецени). Ако например на въпроса за броя знаци в дробната част Вие отговорите с натискане на клавиша 3, на следващия въпрос отговорите положително и след това изберете втората от опциите, на екрана ще се появи такава таблица:

        1     2     3     4     5     6     7     8     9    10    11    12    
1982  2.136 2.133 2.130 2.134 2.134 2.131 2.127 2.126 2.124 2.122 2.122 2.121
1983  2.119 2.119 2.117 2.115 2.112 2.123 2.126 2.129 2.132 2.134 2.135 2.135
1984  2.134 2.140 2.143 2.147 2.150 2.153 2.156 2.159 2.163 2.166 2.165 2.165
1985  2.161 2.164 2.165 2.161 2.157 2.156 2.156 2.168 2.180 2.183 2.184 2.186
1986  2.185 2.198 2.209 2.221 2.262 2.274 2.292 2.305 2.318 2.331 2.333 2.316
1987  2.292 2.299 2.304 2.308 2.307 2.305 2.304 2.296 2.327 2.374 2.370 2.362
1988  2.363 2.351 2.367 2.378 2.344 2.322 2.334 2.279 2.231 2.205 2.139 2.119
1989  2.125 2.125 2.124 2.123 2.091 2.068 2.089 2.087 2.085 2.083 2.057 2.038
1990  2.020 2.007 1.996 1.988 1.960 1.935 1.927 1.909 1.947 1.981 2.004 1.996
1991  1.966 1.955 1.914 1.910 1.913 1.914 1.947 1.941 1.936 1.952 1.970 2.008
1992  2.011 2.037 2.061 2.083 2.104 2.128 2.141 2.164 2.185 2.220 2.238 2.255
1993  2.270 2.303 2.324 2.334 2.345 2.356 2.363 2.357 2.336 2.317 2.275 2.245
1994  2.223
Най-голямо от дробните числа в нея е онова, което се намира на реда с 1988 в началото си и е в стълба с 4 най-горе (освен чрез преглеждане на таблицата това ще може да се види и от съобщение под нея, дадено от програмата). Значи ако за дадено лице данните за осигурителния доход са тези, които са отразени във файла primer.txt, то има шанс това лице да постигне максималния възможен размер на пенсията си или близък до него, като избере април 1988 г. да бъде първият месец на базисния период (т.е. периодът да е от април 1988 г. до март 1991 г. включително). Аналогичен ще бъде и резултатът при избор на първата от трите опции, като получаващата се тогава таблица ще се различава от горната само по това, че числото за юли 1993 г. ще бъде 2.362 вместо 2.363. Повече различия ще има, ако изберете третата опция. Те ще бъдат в редовете за 1993 и 1994 г., които сега ще изглеждат така:

1993  2.290 2.322 2.343 2.353 2.363 2.373 2.380 2.373 2.352 2.331 2.289 2.258
1994  2.235
При това положение най-голямото число ще бъде за юли 1993 г., но, както се вижда, то ще се различава много малко от най-голямото число в горната таблица. Можете да направите опит и с файла upbound.txt  –  тогава при същите отговори както по-горе на първите два въпроса най-голямото число в таблицата ще бъде за януари 1989 г. и то ще е 9.978 при всяка от трите опции във връзка със средната заплата за 1995 г.

    Разбира се, за да направите най-изгодния за Вас избор на 36-месечния период, ще трябва вместо някой от гореспоменатите два файла да използвате аналогичен файл с данните за Вашия осигурителен доход през периода от началото на 1982 г. до края на 1996 г. Можете да създадете такъв файл, като например във файла upbound.txt замените посочените данни с данните, които се отнасят за Вас (вероятно Вашите числа или поне повечето от тях ще бъдат доста по-малки от онези във файла). При извършването на измененията не бива обаче да се нарушават изискванията на програмата за оформянето на файла. Те са следните. Файлът трябва да съдържа поне 180 реда, на всеки от които след ненулев брой шпации стои запис на цяло число в десетична бройна система (несъдържащ разделители). Програмата използва само въпросните записи от първите 180 такива реда (не се вземат под внимание например редовете, които не започват със шпация). Всеки от въпросните записи трябва да представя осигурителния Ви доход, изразен в стотинки, за съответния от 180-те последователни месеца в интервала 1982–1996 г. (напр. осигурителни доходи 4471,63 лв. и 5364 лв. ще трябва да се представят съответно с числата 447163 и 536400) или пък да бъде някое отрицателно цяло число, ако въпросният осигурителен доход не Ви е известен. Разбира се, за периодите, който съдържат месеци с неизвестен осигурителен доход, няма как да се получи сигурен резултат за точните стойности на съответните частни и във връзка с това са предвидени две тълкувания на въведените отрицателни числа. В случай на наличие на такива числа потребителят бива запитан дали иска абсолютните им стойности да се разглеждат като предполагаеми стойности на осигурителния доход. При положителен отговор програмата дава съответни предполагаеми стойности на частните за такива периоди, а при отрицателен дава долни граници за въпросните частни.

 

1.2. Забележки

    Забележка 1. Правя традиционната уговорка, че програмата се предлага такава, каквато е, и авторът не поема отговорност за евентуални вреди, произлезли от нейното използване. Част от основанията за това имат общ характер. Първо, при направата на програмата е използван софтуер (в случая Microsoft Windows и Bloodshed Dev-Pascal), който е създаден от други хора, и авторът на програмата не е в състояние да провери неговата коректност. Второ, няма как да се изключи напълно опасността компютърът на потребителя да изпълнява програмата по начин, непредвиден от нейния автор. Налице са обаче и по-конкретни основания. Те са свързани с недостатъчната ми осведоменост как фактически се извършват пресмятанията в НОИ и с тълкуването на следното правило, формулирано на страницата, към която сочи линкът в първия абзац:
„При работа с Таблица № 1 за участваща в базисния период цяла година се използва средномесечната заплата за
годината (последната колона); в противен случай  –  средномесечната заплата за съответното тримесечие.“
При това правило съм се отклонил в програмата от буквалното му тълкуване и съм възприел едно, което ми се струва по-разумно, като сумите, с които се дели, пресметнати при едното и при другото тълкуване, биха могли да се окажат леко различни една от друга. Странно е например, че се изисква за участваща в базисния период цяла година да се използва (очевидно умножена с 12) посочената в последната колона средномесечна заплата за годината. Всъщност в предпоследната колона на същата таблица стои точно средната годишна заплата за тази година, а числото в последната колона е (с едно изключение) закръглена стойност с цял брой на стотинките на 1/12 от сумата в предпоследната колона. От една страна, въпросното изискване води до излишно умножаване с 12, а от друга, ако резултатът, получен при това умножаване, не се закръгли до цял брой левове, то може да има разлика до 6 стотинки между него и посочената в предпоследната колона средна годишна заплата. (Споменатото по-горе изключение е за 1995 г., където числото в последната колона е закръглена стойност с цял брой на левовете на 1/12 от сумата в предпоследната колона и въпросната разлика е точно 2 лева  –  в този случай не е ясно дали е по-правилно да използваме числото в предпоследната колона или да използваме числото от последната, умножено с 12, и затова програмата дава възможност потребителят да направи избор между тези възможности  –  като избере съответно първата или втората измежду три опции, които предлага програмата). Аналогично е положението със средните заплати за тримесечията и съответните средномесечни заплати (и едните, и другите са дадени в таблицата). В случая, когато потребителят е отговорил положително на въпроса дали да се използват средните годишни заплати от таблицата на НОИ и дадена цяла година участва в базисния период, приел съм да се използва направо средната годишна заплата за тази година. Във всички останали случаи при цяло тримесечие, влизащо в споменатия период се използва направо средната заплата за това тримесечие, а при влизащи един или два месеца от тримесечие  –  същата заплата, умножена съответно с 1/3 или с 2/3 (прилагам по-подробно описание как действа програмата). Смятам, че от практическа гледна точка споменатите малки различия са напълно пренебрежими, защото са между суми, по-големи от 7200 лева. Дори и да се случи някой път в резултат на такива различия двете тълкувания на правилото да водят до различен базисен период, разликата между съответните две частни ще бъде нищожна от гледна точка на практиката.

    Забележка 2. Първоначалният вариант coeff.exe на програмата, направен с помощта на Turbo Pascal, датира от юни 2003 г. През май 2008 г. версия на този вариант, компилирана посредством Bloodshed Dev-Pascal, беше поставена в Интернет с линк от страница на настоящия адрес. През февруари 2012 г. тази версия беше леко подобрена с това, че стана възможно да се избегне транслитерирането на кирилицата при обичайно активната на компютрите под Windows у нас кодова таблица 866 за MS-DOS, а също и с това, че програмата вече може да се използва и чрез стартиране от My Computer. Настоящата версия на програмата е получена от въпросната подобрена версия с някои малки допълнителни изменения. Едно от тях е предоставянето на потребителя възможност да избере между четири начина на пресмятането, три от които се различават по използваната стойност на средната заплата за 1995 г., а при четвъртия се използват само средните тримесечни заплати от таблицата на НОИ (не се използват средните годишни заплати от тази таблица). Освен това след таблицата с 145-те частни тази версия на програмата посочва изрично и начален месец на тригодишен период, за който съответното частно е максимално, при пренебрегване на периодите със срещащи се отрицателни числа във файла с данните за осигурителния доход (ако има такива периоди). Първите три начина на пресмятане са предвидени във връзка с една промяна в числените данни за средния осигурителен доход, дадени от НОИ (изключението, за което стана дума в предходната забележка, е възникнало при тази промяна). Промяната е станала през интервала от септември 2007 г. до януари 2008 г. Тогава по някаква причина са променени числата на реда за 1995 г. в последните две колони на таблица 1  –  от 89520 и 7460,00 тези числа са станали съответно 91166 и 7597,00 (това се вижда, като се разгледат някои копия на тогавашната страница на адрес http://www.noi.bg/content/publikacii/metodica.html, запазени на сайта Internet Archive). Забелязах промяната обаче едва през юни 2012 г. и тогава направих в програмата корекция, свеждаща се до пресмятане по втория от трите начина, използващи средни годишни заплати (а именно за 1995 г. приех като размер на средната годишна заплата числото 91164, което е 7597, умножено с 12). През март 2013 г. добавих изричното посочване на пръв месец на тригодишен период, за който частното е максимално. Останалите два от въпросните три начина на пресмятане бяха добавени в началото на април същата година, като единият от тях (онзи, който се задейства чрез клавиша за цифрата 3) всъщност осъществява онова, което прави програмата coeff.exe от февруари 2012 г. (ако търсите самата нея, моля щракнете тук). Максималните частни, които се получават при използването на споменатите три начина, са общо взето близки помежду си, дори и да отговарят на различни тригодишни периоди. По-големи различия са възможни между тези частни и онези, които се получават чрез начина, използващ само средни тримесечни заплати. Той също беше добавен в началото на април 2013 г., като това беше направено с цел евентуално да се улесни сравнението с програмите, за които става дума в следващите забележки.

 

2. Сравнение с някои други програми

2.1. InterIK

    От септември 2001 г. НОИ предлага програма InterIK за изчисляване на индивидуален коефициент за пенсия. Въпросната програма би могла да се използва за намиране (с три знака в дробната част) на интересуващото ни частно при вече избран 36-месечен период през времето от началото на 1982 г. до края на 1996 г. (за целта може при използването на програмата фиктивно да се посочи 1 януари 2000 г. като правопораждаща дата на пенсията и да се отминат чрез натискане на клавиша Enter въпросите, отнасящи се за времето след тази дата). Ако се положи достатъчно труд, по този начин може да се намери въпросното частно за всеки от съдържащите се в споменатия интервал от време 145 периода от по 36 последователни месеца. Ако направим това (със закръгляване на използваните от програмата суми до цял брой левове) за данните, отразени във файла primer.txt, резултатите, които се получават, са в добро съгласие с дадената по-горе таблица. Повечето от получените числа съвпадат със съответните числа от таблицата, а на няколкото места, където има разлика между едните и другите, тя е ±0,001. В частност съвпадане имаме при частните за юли 1993 г. (т.е. в единствения случай, където първата от трите опции, предлагани от програмата coeffnew, когато се използват средните годишни заплати от таблицата на НОИ, би дала число, различно от онова в таблицата). По-долу е показано какво се вижда на екрана на компютъра след използването на програмата в този конкретен случай (с поредицата от цифри 010793300696 са кодирани началната дата 01.07.1993 г. и крайната дата 30.06.1996 г. на избрания 36-месечен период, а числото 540946 е закръглената до цял брой левове сума на посочените във файла primer.txt осигурителни доходи за отделните месеци на въпросния период).

 

2.2. Пенсия Калк

    От 2010 г. в Интернет е достъпен инсталационен файл на Windows-програма Пенсия Калк (не ми е известно кои са нейните автори). Едно от многото неща, които могат да се правят чрез нея, е търсенето на най-изгоден 36-месечен период до 1996 г. При използването й за тази цел данните за осигурителния доход се въвеждат интерактивно в левове, като въведените числа с повече от един знак в дробната част биват закръглени до един знак в нея от самата програма. За данните, отразени във файла primer.txt, получаваме на екрана следното:

Заслужава да бъде отбелязано, че ако при прилагане на програмата coeffnew.exe към файла primer.txt изберем варианта да не се използват средните годишни заплати от таблицата на НОИ, то като най-изгоден 36-месечен период ще бъде посочен именно онзи, който е посочен на горното изображение, като при това и съответното частно ще се окаже същото при закръгляване до два знака в дробната част (такова ще е положението и ако във файла primer.txt заменим данните за доход с тези от горното изображение, умножени със 100). Това навежда на мисълта, че може би при прилагане към подобни задачи програмата Пенсия Калк винаги използва само средномесечните заплати по тримесечия, т.е. не използва информацията от последните две колони в таблицата на НОИ.

 

2.3. IZBOR

    От сайта на НОИ може да се изтегли програма IZBOR, предназначена за намиране на най-изгоден базисен период и представляваща exe-файл, работещ в Windows (датата на този файл е 24 август 2011 г.). И при нейното използване данните за осигурителния доход се въвеждат интерактивно, но трябва да са закръглени до цяло число левове. Програмата има два режима на работа. Единият е с въвеждане на данните по години, а другият е с въвеждането им по месеци. Ето какво виждаме на екрана, ако я приложим във втория от тези два режима към същите данни както по-горе след споменатото закръгляване:

Както се вижда, посоченият базисен период е същият, който се получава при използване на програмата Пенсия Калк (програмата IZBOR не дава стойността на съответното частно, но според една инструкция за потребителя, към която е даден линк на посочената преди малко страница, една по-нова версия на въпросната програма би трябвало да дава и тази стойност; за съжаление не успях да намеря тази по-нова версия).

 

2.4. Pensions Excellence

    В Интернет се предлага и програмa Pensions Excellence, която е описана като екселска таблица с калкулатор за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст и за автоматичен избор на най-добрите три поредни от последните 15 години на трудовия стаж преди 1997 г. За нея нямам лични впечатления, тъй като изисква компютър с версия 2007 или по-нова на Microsoft Excel, а не разполагам с такъв (инсталирането на Microsoft Office Compatibility Pack, което е препоръчано за случая на Microsoft Office 2003, поне при мене не помогна).

 

Димитър Скордев