Акад. Любомир Чакалов

Роден на 18 февруари 1886г. в гр. Самоков. Той е деветото дете на бедно и многодетно семейство.

Средното си образование завършва в гр. Пловдив. Поради липса на средства е принуден да стане учител в едно от близките самоковски села. Един от братята му изявява готовност да отделя от скромните си средства и през есента на 1904г. Л. Чакалов се записва в Софийския университет. През юни 1908г. завършва висшето си образование по математика и физика с отличие. Специализирал в Лайпциг и Гьотинген през 1910/11г. и през 1911/12г., в Париж и Неапол през 1925/26г.

През 1925г. става доктор по математика в Университета в Неапол.

От 10 септември 1908г. е избран за редовен асистент на проф. Емануил Иванов, по анализ. От 1 октомври 1914г. е доцент - ръководител на катедрата по висш анализ. От 14 октомври 1919г. до 31 март 1922г. Чакалов е извънреден, а от 1922г. -редовен професор и ръководител на същата катедра до пенсионирането му на 15 октомври 1952г. От 1925г. е и академик.

Декан на Физико-математическия факултет през 1923/24г., а през 1943-1944г. е и ректор на Софийския Университет "Св. Климент Охридски".

Чел е лекции по теория на функциите, диференциални уравнения, вариационно смятане, избрани въпроси от елементарната математика, елиптични функции, тригонометрични редове, диференциално и интегрално смятане, висша алгебра, аналитична геометрия, дескриптивна геометрия.

Научните му интереси и приноси са в областта на реалния и комплексен анализ, теория на числата, диференциални уравнения, конструктивна теория на функциите, алгебра, механични квадратури, елементарна математика, обучението по математика.

Член на физико-математическото дружество и на много чуждестранни научни дружества.

Член на Кралската чешка академия на науките, географското дружество в Лима, Варшавската академия на науките.

Действителен член на Българската академия на науките от 1930г.

Лауреат на Димитровската награда от 1951г., а през 1963г. - със званието "Народен деятел на културата".

Умира на 11 септември 1963г.