История

На 1 октомври 1888 година започват занятията във Висшия педагогически курс в София. Изминали са 4 десетилетия от времето, когато през българското Възраждане се изказва идеята за създаване на научен университет. За първи път въпросът за откриване на висше училище или университет у нас се поставя в член 69 на проекта за „Основен закон за училищата в българското княжество“, минал само на първо четене в Народното събрание на 25. 11. 1880 г. Проектът е подготвен от Иван Гюзелев и Иречек. От тогава до 1888 г. въпросът за откриването на университета упорито се поставя от най-ревностните радетели за уредено българско образование, но среща и голяма съпротива. Ще отбележим само следните факти:

На 6.10.1882 г. Иречек пише в дневника си: „Днес ние трима Генчев, Вацов и аз пофантазирахме за български университет, пресметнахме за юридическия факултет (7 души професори), физико-математическия (6 души) и историко-филологическия (5 души) всички с тригодишен курс, приблизително на 300000 фр. годишно; сиреч толкова колкото струва държавния съвет. За сграда ще служи разбира се сегашната гимназия.“.

На прощалната си вечеря на 12.9.1884 г. Иречек вдига наздравица за „бъдещия български университет“, макар че е „преситен с досади и интриги“ в България, и че преди това изповядва „че е дошъл в България флегматичен и спокоен“, но че е бил станал отпосле твърде нервозен, при толкова неприятности и такъв труден живот.

След много перипетии тази идея се осъществява в твърде скромна форма през 1888 г. Министерство на народното просвещение решава да открие в София двегодишен Висш педагогически курс. Една комисия към него изработва „Временни правила за уреждането на Висш педагогически курс в София“. За отбелязване е, че в нея влизат лица, които по-късно играят важна роля в историята на Софийския университет, а именно философът Иван Георгиев, литературоведът Иван Шишманов, математикът Емануил Иванов, филологът Любомир Милетич. Висшият педагогически курс се открива на 1.(13.)10.1888 г. като работа започва само Историко-филологическия отдел. Вторият, Физико-математическия отдел на Висшия педагогически курс, наречен на 18.12.1888 г. „Висше училище“, се открива през месец октомври 1889 г. Една от специалностите на втория отдел е „Математика и физика“. Първите преподаватели математици в нея са: чехът Теодор Монин, назначен като редовен преподавател от 1.9.1889 г., и Емануил Иванов, назначен като извънреден преподавател от 1.10.1889 г. С това, както отбелязва в своя статия акад. Б. Петканчин, за пръв път влиза официално в нашата страна „висша математика“.

Със закон от 24.12.1894 г. в така нареченото „Висше училище“ се оформят и създават факултети, факултетни съвети и се въвеждат длъжността декан и званията професор и доцент, а със закон от 29.1.1904 г. „Висше училище“ се преименува в университет с три факултета, един от които е Физико-математическият. Във втория от тези закони изрично се споменават вече оформилите се катедри във всички факултети. По математика те са: „Основи на висшата математика“, „Висш анализ“, „Геометрия“ и „Аналитична механика“.

След Теодор Монин и Емануил Иванов, до 1897 г. включително, във Физико-математическия факултет последователно постъпват математиците:

Това са математиците в този факултет от така нареченото първo поколение, които полагат основите на висшето математическо образование у нас.

От 1889 г. до 1990 г. престижът на Физико-математическия факултет постепенно нараства и докато в началото на този период се изказват опасения, че няма да се намерят достатъчно кандидати за обучение в него, то в края на този период той почти напълно задоволява нуждите на страната ни от учители, а по-късно и от преподаватели в самия него.

Първият випуск „физико-математици“, завършили през 1892 г. се състои от „16 питомци от различни краища на страната“. Те са: Кирил Джанов от Карлово, Тодор Обрешков от Търново, Христо Мазнев от с. Радковци - Тревненско, Тодор Добринов от Свищов, Иван Куюмджиев от Ески Джумая, Иван П. Димчев от с. Стралджа - Ямболско, Тодор Тодоров от Сливен, Стефан Радославов от Търново, Иван Гарванов от Стара Загора, Коста Атанасов от Търново, Тодор Свещаров от Чирпан, Васил Русчев от Бяла черква - Търновско, Илия Т. Илиев от Стара Загора, Методий Божинов от с. Крива Бара - Ломско, Тодор Радов от с. Али паша - Чирпанско, и Антон Кравков от Казанлък.

Първият доцент във факултета, който е и негов възпитаник, е Георги Стоянов, получил своето назначение за доцент през 1909 г.

През 1907 г. Софийският университет, а заедно с него и Физико-математическия факултет преодоляват тежко изпитание. Поради освиркване на Фердинанд от студентите, университетът е затворен, а професорите уволнени. Няколко месеца по-късно университетът е отворен и са назначени други професори. След още няколко месеца обаче друг министър уволнява новоназначените професори и възстановява старите.

След две години ново нещастие сполетява математическия институт. След скандал между проф. Спиридон Ганев и студенти през 1910 г., професорите Емануил Иванов и Атанас Тинтеров демонстративно напускат университета. През 1911 г. проф. Спиридон Ганев е отстранен. През 1912 г. умира доц. Георги Стоянов, който е участник в Балканската война по това време. В следствие на това, в математическия институт до 01.10.1914 г. остават само проф. Антон Шоурек и младите асистенти, възпитаници на университета, Кирил Попов, Иван Ценов и Любомир Чакалов.

От 1889 г. до 1904 г. сградите, в които се е помещавала специалността математика, се намират на ул. „Московска“ №13, от 1912 г. до 1931 г. - на ул. „Сан Стефано“ №4, от 1931 г. до 1940 г. отново е на „Московска“ №49, а от 1941 г. до 1944 г. е на третия етаж в студентския дом на площад „Народно събрание“ №10.

От края на 1944 г. до 1948 г. кабинетите на преподавателите са на ул. „Раковска“ №108, а занятията със студентите се водят на ул. „Московска“ №13 и №49. От 1948 г. до 1951 г. кабинетите на преподавателите са на четвъртия етаж и на тавана на ул. „Стефан Караджа“ №4, а занятията продължават да се водят на ул. „Московска“ №13 и №49. От 1951 г. до 1960 г. кабинетите на преподавателите и занятията по математика се преместват в северното крило на Ректората на Софийския университет на бул. „Руски“ №15, от 1960 г. до 1971 г. те са на бул. „Джеймс Баучер“ №1.

От 1971 г. до днес са в сградата на бул. „Джеймс Баучер“ №5.